Закон за защита на личните данни (предишна версия)
Глава седма: Обжалване на действия на администартор на лични данни

Чл. 38. (1) В случаите на удължаване на срока, на предоставяне на частичен достъп или на отказ от предоставяне на достъп до лични данни съответното физическо лице може да сезира Комисията за защита на личните данни в 14-дневен срок от уведомяването по чл. 33, ал. 1 или от изтичането на срока по чл. 32, ал. 1.

(2) Физическото лице може да сезира Комисията за защита на личните данни в 14-дневен срок от извършване на нарушенията на правата му по чл. 28, ал. 1 и 2 или от узнаването им.

(3) Комисията за защита на личните данни в случаите по ал. 1 и 2 се произнася в 30-дневен срок с решение, в което може да даде задължителни указания до администратора на лични данни и срок за отстраняване на нарушението.

(4) Комисията за защита на личните данни изпраща копие от решението си и на физическото лице.

(5) Решението на комисията във връзка с ал. 1 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.

Чл. 39. (1) В случаите по чл. 38, ал. 1 физическото лице може да обжалва решението на администратора на лични данни пред съответния окръжен съд или пред Върховния административен съд съобразно общите правила за подсъдност. Жалбата се подава чрез съответния администратор в едномесечен срок от получаване на уведомлението по чл. 33, ал. 1.

(2) Физическото лице не може да сезира съда, ако има висящо производство пред Комисията за защита на личните данни или нейното решение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда относно същото решение на администратора. Съдът следи за наличието на посочените по-горе обстоятелства служебно.

(3) В случаите на неизпълнение на указанията по чл. 38, ал. 3 в предписания срок Комисията за защита на личните данни в 14-дневен срок може да сезира съответния окръжен съд или Върховния административен съд за извършеното нарушение от администратора на лични данни, съобразно общите правила за подсъдност.

(4) При разглеждането на споровете по ал. 1 и 3 се прилага Законът за административното производство, съответно Законът за Върховния административен съд.

Чл. 40. (1) При незаконосъобразно решение в случаите по чл. 38, ал. 1 съдът отменя изцяло или частично обжалваното решение, като задължава съответния администратор да предостави достъп до исканите лични данни.

(2) В случаите по ал. 1 достъпът до исканите лични данни се осъществява по реда на този закон.

(3) Съдът може да отхвърли жалбата срещу решението на Комисията за защита на личните данни, да го измени или да го отмени изцяло.

Чл. 41. Разпоредбите на чл. 38 - 40 се прилагат съответно и при отказ за предоставяне на лични данни в случаите по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и 2.