Директива 95/46/EC за защита на личността срещу обработка на лични данни и за свободно движение на тези данни
ГЛАВА IV - ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ В ТРЕТА СТРАНА

Член 25 Принципи
1. Страните-членки трябва да осигурят условия, при които прехвърлянето на лични данни в трета страна, които са в процес на обработка или се възнамерява да се обработват след прехвърлянето им, да може да стане, само ако, без да нарушава съгласуваността с националните условия, приети съобразно другите условия на тази Директива, третата страна, за която става въпрос, осигури подходящо ниво на защита.
2. Адекватността на нивото на защита, осигурена от трета страна, трябва се оцени в светлината на обстоятелствата, обкръжаващи операцията по прехвърляне на данни или операциите по прехвърляне на комплект данни;
особено внимание трябва да се обърне на естеството на данните, целта, продължителността на операцията или операциите по обработване, страната, в която то започва, и страната, към която е насочено, правилата, както общи, така и в частност, предвидени от закона, действащ в третата страна, за която става въпрос, и професионалните правила и мерките за сигурност, които се спазват, в тази страна.
3. Страните-членки и Комисията трябва да се информират взаимно за случаи, в които според тях третата страна не осигурява подходящо ниво на защита в контекста на параграф 2.
4. Когато Комисията установи, че, съгласно процедурата, установена в член 31 (2), третата страна не осигурява подходящо ниво на защита в контекста на параграф 2 на този член, страните-членки трябва да предприемат мерки, необходими да предотвратят каквото и да е прехвърляне на данни от този тип на третата страна, за която става въпрос.
5. В необходимия момент Комисията трябва да влезе в преговори с цел да поправи ситуацията, произлизаща от фактите, установени съгласно параграф 4.
6. Комисията може да установи, в съгласие с процедурата, третирана в член 31 (2), че третата страна осигурява подходящо ниво на защита в контекста на параграф 2 на този член, вземайки се пред вид вътрешния закон или международните задължения, в които е влязла, особено след приключване на преговорите, третирани в параграф 5, за защита на личния живот и основните свободи и права на личностите.
Страните-членки трябва да предприемат мерките, необходими за съгласуване с решението на Комисията.

Член 26 Нарушаване на правата
1. При нарушаване на правата от член 25, освен ако е посочено друго във вътрешния закон, на който са подвластни по-специалните случаи, страните-членки трябва да осигурят условия прехвърлянето или прехвърлянията на лични данни в трета страна, която не осигурява подходящо ниво на защита в контекста на член 25(2), да могат да станат при условие, че:
(а) субектът е дал недвусмислено съгласието си за предложеното прехвърляне; или
(б) прехвърлянето е необходимо за представянето на договор между субекта и контролиращия или за изпълнението на преддоговорни мерки, взети в отговор на молба на субекта; или
(в) прехвърлянето е необходимо за изпълнението или представянето на договор, сключен в интерес на субекта, между контролиращия и третата страна; или
(г) прехвърлянето е необходимо или законно е изискано въз основа на важен обществен интерес или за поставянето, упражняването или зашитата на законни искания; или
(д) прехвърлянето е необходимо, за да защитава жизнените интереси на субекта; или
(е) прехвърлянето е направено въз основа на списък, който съгласно законите и разпоредбите, цели да осигури информация пред обществеността, и който е отворен за консултации както от страна на обществеността като цяло, така и от всяко едно лице, което може да покаже интерес на законно основание, дотолкова, доколкото условията, поставени от закона за консултации, се изпълнят в специфичния случай.
2. Без да се нарушава параграф 1 една страна-членка може да разреши прехвърляне или прехвърляния на лични данни в трета страна, която не осигурява подходящо ниво на защита в контекста на член 25 (2), когато контролиращият приведе в изпълнение подходящи мерки за сигурност относно защитата на личността и основните права и свободи на индивида и във връзка с упражняването на тези права; такива предпазни мерки могат по-специално да произлизат от съответните клаузи на договора.
3. Страната-членка трябва да информира Комисията и другите страни-членки за правата, които дава съгласно параграф 2.
Ако някоя страна-членка или Комисията възразят по основателни причини, отнасящи се до защитата на личността и основните права и свободи на индивида, Комисията трябва да вземе подходящи мерки в съгласие с процедурата, изложена в член 31 (2).
Страните-членки трябва да вземат необходимите мерки да се съобразят с решението на Комисията.
4. Когото Комисията реши, че, съгласно процедурите, третирани в член 31 (2), някои стандартни клаузи по договора предлагат достатъчни мерки за сигурност според изискванията в параграф 2, страните-членки трябва да вземат необходимите мерки, за да се съобразят с решението на Комисията.