Унгария - Адам Фолдеш
Адам Фолдеш е програмен директор в сферата на защита на личните данни и достъп до информация в Унгарския съюз за граждански свободи. Завършил е право и социология в Eotvos Lorand University в Будапеща. Основният му интерес е в областта на личната неприкосновеност и наблюдението с камери на публични места. Заедно с това в автор на публикации посветени на достъпа до информация и защитата на гражданските права.

Видео-наблюдението на публични места

Изтеглете презентацията (140.28 Kb)

Защитата на личните данни като конституционно право бе въведено в законодателството унгарския преход след 1989 г. Новият Конституционен съд даде тълкувания по това фундаментално право в най-ранните си решения и това бе единствената правна рамка в тази област до приемането на Закона за защита на личните данни и обществения достъп до информация от обществен интерес (1992 г.), както и създаването на институцията на Комисаря за защита на личните данни (1995 г.). Той е независим от правителството орган и разполага с широк спектър от пълномощия, свързани с контрола по изпълнението на Закона за защита на личните данни и обществения достъп до информация от обществен интерес, включващи проверка на жалби, поддържане на регистър, публикуване на препоръки и комюникета. Първото десетилетие от работата на Комисаря беше достатъчно за развиването на една солидна база за защита на неприкосновеността и широка обществена информираност по проблемите на защитата на личните данни. Въпреки, че актовете на Комисаря нямат задължителен характер, по-голямата част от оплакванията във връзка със защитата на личните данни се проверяват и разрешават именно от неговата администрация. Ролята на съда и неправителствените организации се ограничава до разглеждането на отделни случаи. Институцията на Комисаря се ползва с високо уважение – както в политическите среди, така и сред гражданите. От 2004 г. обаче, под влияние на европейската практиката в сферата на неприкосновеността, позицията на Комисаря се променя от “омбудсман на народа” към “независим орган”. Заедно с тази трансформация нараства критичността на неправителствените организации и общественото мнение по отношение на работата на Комисария.

Пример, който илюстрира това напрежение е случаят с “пробната” от 2004 г., когато гражданин подаде оплакване до Комисаря, според което пробната в даден магазин за дрехи се наблюдава от камери. Съгласно становището на Комисаря, подобен вид наблюдение (CCTV) напълно отговаря изискванията на Закона за защита на личните данни и обществения достъп до информация от обществен интерес в Унгария, ако е поставен надпис, който да информира клиентите за съществуването на камерите и те по собствена воля влязат в пробната. Това становище на Комисаря беше посрещнато от силно обществено неодобрение – той беше удостоен с унгарската наградата “Големия брат” (повече за тези награди можете да научите на http://www.bigbrotherawards.org и http://bg.bigbrotherawards.org).

Този случай повдига някои въпроси: Къде са границите на видео наблюдението? Как ще бъде изяснен въпросът с изразяването на съгласие и правните аспекти на оторизацията при CCTV системите? Как се тълкува в този случай принципът за обработка на данните само за целта, за която са събирани? Какво е необходимо, достатъчно и неизбежно при използването на CCTV системите?