Чл. 38. Изменена: (1) При нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни в 30-дневен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му.
Изменена: (2) Комисията се произнася в 30-дневен срок от сезирането с решение, като може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание.

(3) отменя се 

(4) Комисията за защита на личните данни изпраща копие от решението си и на физическото лице.
 (5) Решението на комисията във връзка по ал. 2 (изменено) подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.

Чл. 39.  Изменена: (1) При нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на администратора по съдебен ред пред съответния окръжен съд или пред Върховния административен съд по общите правила за подсъдност в срока по чл. 38, ал. 1.
Изменена: (2) В производството по ал. 1 физическото лице може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора.                         (3) Физическото лице не може да сезира съда, ако има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. По искане на физическото лице комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор.                                                                                                                                                                                    (предишна ал. 3) (4) В случаите на неизпълнение на предписанията по чл. 38, ал. 2  в указания (изменено) срок Комисията за защита на личните данни в 14-дневен срок може да сезира съответния окръжен съд или Върховния административен съд за извършеното нарушение от администратора на лични данни, съобразно общите правила за подсъдност.
(предишна ал. 4) (5) При разглеждането на споровете по ал. 4 (изменено) се прилага Законът за административното производство, съответно Законът за Върховния административен съд.

Чл. 40 и чл. 41  се отменят