Новини
С подкрепата на...


Програма PHARE
Small Projects 2004
Europe Direct
 
Портал Европа
Въведение в темата

Ежедневно всеки един от нас може да стане субект на обработка на лични данни или самият той да борави с такива. С личната информация на гражданите боравят данъчните, полицейските, митническите, социалните, общинските и други публични органи на власт и управление. Личните ни данни се обработват и от частния сектор, където работодатели, търговци, банки, лекари и др. по различни поводи получават достъп до данни на гражданите. Развитието на технологиите и компютъризацията във всеки обществен сектор улеснява още повече получаването на достъп и обработката на данни. Същевременно на много от нас се налага постоянно в процеса на дейността ни да работим с лични данни на други лица и да спазваме правила за защита на техните данни. Всичко това изисква гаранции за неприкосновеността на личната ни информация и личния ни живот, и същевременно предполага разработването на ясни прави за гарантиране на тази защита.

От 1 януари 2002 г. е в сила в България Законът за защита на личните данни, с който се постави основата на подробно регламентиране на обществените отношения в областта на обработката и защитата на личната информация на гражданите. Целта на Закона за защита на личните данни е да се гарантират основните човешки права на неприкосновеност на личността и личния живот посредством защитата на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни. 

 Правото на лична неприкосновеност

Правото на лична неприкосновеност стои в основата на човешкото достойнство и други ключови ценности, като свободата на сдружаване и свободата на словото. То е изрично прогласено както в международните инструменти за защита на човешките права, така и в конституциите на повечето държави. Съгласно чл. 12 от Всеобщата декларация за правата на човека:

"Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върху неговата чест и добро име. Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства."

Правото на лична неприкосновеност е прогласено сред списъка на основните човешки права още в 
Международния пакт за граждански и политически права (1966, чл. 17), както и в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (1951, чл. 8), по които България е страна. Това право намира още защита и в Американската конвенция за човешки права, Хартата на основните права в Европейския съюз, и в Арабската Харта на човешките права.

Голяма част от приетите конституции след 1990 г. съдържат специални разпоредби по отношение права на достъп, защитата и контрола върху личните данни. Българската конституция също защитава основните права за личната неприкосновеност, прогласени в чл. 32, 33 и 34 - неприкосновеност на личния и семейния живот на гражданите, забрана за посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име, забрана за следене, фотографиране, филмиране, записване или подлагане на други подобни действия без знание или въпреки изрично несъгласие на лицето, неприкосновеност на жилището и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения. 

Защитата на личните данни като част от правото на неприкосновеност на личността

Обхватът на правото на неприкосновеност на личността включва няколко под-категории:

- физическа неприкосновеност – защитата на личността във физически план срещу вмешателски процедури от рода на тестове за медикаменти, експерименти и др.;

- неприкосновеност на комуникацията – сигурност и неприкосновеност на пощата, телефоните, включително електронната поща и другите форми на комуникация;

- неприкосновеност на личната територия – поставянето на ограничения за нахлуване в домашна и друга среда.

- неприкосновеност на личната информация – определянето на правила, управляващи събирането и предоставянето на лични данни като кредитна информация, медицински експертизи и др.

Последната категория е още известна като защита на личните данни. Тя е обект на специално внимание и регулация в Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, както и в основната Директива на Европейския съюз относно защитата на личните данни - Директива 95/46/EC за защита на личността срещу обработка на лични данни и за свободно движение на тези данни.

Защитата в България 

България е ратифицирала Конвенция № 108, която влезе в сила за страната ни от 2003 г. Беше приет и  Закона за защита на личните данни, насочен към възприемане на правилата на Директива 95/46/EC. Законът се основава на принципите приети в европейското законодателство, с което спомага за движението на личната информация в рамките Европейски съюз при еднакво ниво на защита. Предизвикателство пред България обаче е не толкова само приемането на нужната регулация, но и нейното ефективно прилагане.

Ефективното прилагане на защитата на лични данни обаче, която е нова за българската правна система, зависи както от доброто познаване на регулацията от държавните органи и гражданите, така и от доверието в ефективността на защитните инструменти, активността и съдействието от контролните органи, и доброто взаимодействие между институции и гражданско общество. Необходимо е широко информиране на гражданите като субекти на обработката на техните данни, които трябва да знаят повече за правата, с които разполагат, както и на лицата обработващи лични данни относно техните задължения по закона. Повишаването на познанието сред тези субекти за ангажиментите и философията на защитата на личните данни е от изключително голямо значение за реалния ефект от новото законодателство.

Поради това и основната задача, която екипът, поддържащ този сайт, си е поставил, е за разясняване на законодателството, разпространение на информация и добри практики и предоставяне на помощ в областта на защитата на личните данни, за да спомогне процеса на осъвършенстване на законите и тяхното приложение в България.

За печат Запази като PDF Горе

 Свързани документи