Новини
С подкрепата на...


Програма PHARE
Small Projects 2004
Europe Direct
 
Портал Европа
Словакия - Зузана Бабицова
Зузана Бабицова е завършила право в Commenius University, Братислава. Като служител в правния отдел на Комисията за защита на личните данни на Словакия е отговаряла за връзките със Съвета на Европа. Участвала е в различни международни работни групи в областта, между които Работната група за защита на физическите лица при обработка на лични данни. Има опит като наблюдател за ОССЕ в изборите в Босна и Херцеговина и Украйна. Предоставяла е правна помощ на бежанци.

Защитата и достъп до личните данни

До падането на желязната завеса за правителствата на държавите от Централна и Източна Европа не съществуваше причина, заради която да развиват последователен механизъм за защита на правата на човека. Процесът на въвеждане на демократичните стандарти в бившата Чехословашка република започна с промяната на старата конституция. В периода 1989 - 2005 г., първоначално Чехословашка република, а по-късно Словашката република, прие хиляди нови модерни законодателни актове, които положиха основите за развитието на една демократична правна система. Що се отнася до защитата на личните данни, в Словакия едва сега започва бавното разкриване на нейния смисъл. Както гласи един цитат: "Само в общество, което е решило съдбовния проблем на физическото оцеляване на своите членове има място за такива детайли като балансирането на човешките права и взаимоотношенията на отделните индивиди с частните и обществените структури." (Матушова, Хейлик, "Личните данни и тяхната защита").

Поради липсата на политически интерес обаче, в бързо развиващата се Словакия вниманието, което се отделя на правото на неприкосновеност и защитата на личните данни, все още не е достигнало до нужното ниво. Обществената информираност по темата изглежда запазва своите ниски нива въпреки големите крачки извървени от 1998 г. насам.

Целта на Закона за защита на личните данни, с последните му поправки известни като "Европейската редакция" от 01.05.2005 г., остава доста неясна за гражданите, които засяга. Всъщност, законодателството в сферата на личните данни изглежда повече като товар за двете страни - както за гражданите, така и за администратора на личните данни. За обектите на личните данни често е трудно да разберат същността и да се впишат в строгото и обстойно формулирано изискване за съгласие за обработка на техните лични данни; те не осъзнават ясно смисъла на тази защита. В същото време, за администраторите на лични данни е трудно от техническа гледна точка да спазят големия брой правни изисквания; единственото, което ги мотивира са строгите наказания, които ги заплашват, в случай на нарушаване на закона.

Пример за проблемите в практиката на защита на личните данни е приемането на законодателство за достъп до документите, съдържащи информация за дейността на държавните служби за сигурност през периода 1939 - 1989 г. и създаването на Института за национална памет ("Закон за националната памет"). Достъпът до документи на бившите служби за сигурност и публикуването на техните регистри се превърнаха в повод за обществена дискусия за правото на защита на личните данни и личната неприкосновеност на хората, фигуриращи в регистрите като агенти или сътрудници. Повод за това е може би големия брой държавни служители, политици, членове на парламента, както и църковни служители от официално регистрираните църкви в страната.
За печат Запази като PDF Горе

 Свързани документи