Новини
С подкрепата на...


Програма PHARE
Small Projects 2004
Europe Direct
 
Портал Европа
Латвия - Линда Остере
Линда Остере е работила като на координатор по проекта “Transparency International – Латвия”, в областта на достъпа до информация в публичния сектор (2001г. – 2004г.). От месец декември 2004 г. Линда работи за Центъра за публична политика “Providus” върху проблемите на прозрачността на финансовите и административни процедури на политическите партии.

Може ли защитата на личните данни да бъде използвана за ограничаване на гражданския контрол?

Изтеглете презентацията (170.66 Kb)

"Всеки има право на неприкосновеност на личния живот, дома и кореспонденцията" - това гласи член 96 от латвийската конституция, която гарантира основното човешко право на неприкосновеност на личността и личния живот. Законът за защита на личните данни влезе в сила през месец януари 2001 г. и е в съответствие с Директивата 95/46/EC защита на личността срещу обработка на лични данни и за свободно движение на тези данни. Сферата на действие на закона обхваща всички видове системи за обработка на лични данни, с изключение на онези, които са свързани с "обществената безопасност, противодействието на престъпността или националната сигурност и отбраната", както и системите, които се поддържат от "институциите, специално оторизирани от закона". Личните данни, окачествявани като държавна тайна, са защитени в съответствие със Закона за държавната тайна. Член 29 от закона създава институционалната рамка за основаването на Държавния инспекторат по данните, в качеството му на надзорен орган. От 1-ви януари 2004 г. сферата на действие на Инспектората бе разширена и сега включва и контрола върху прилагането на Закона за достъп на информация.

Когато защитата на други фундаментални права е под въпрос, свободата на информацията отстъпва своето място, а интересите на личната неприкосновеност са най-силните аргументи в полза на прилагането на подобни ограничения. Може ли защитата на личните данни да бъде ограничена в полза на ефективното управление на обществените фондове?

През 2003 вестник "Diena", един от големите латвийски всекидневници, публикува информация за допълнителни възнаграждения получени от служителите на общинския съвет на Рига по случай националния ден на независимостта. Един от служителите, чиято жалба за нарушени права до Инспектората е отхвърлена, търси защитата на съда с аргумента, че статутът на държавен служител не може да бъде основание за ограничаване на гражданските му права. Заедно с това са поставени под въпрос както особеното право на медиите да боравят с лични данни и така и компетентността на регулаторния орган по прилагането на Закона за защита на личните данни.

Специфичната роля на медиите да изискват информация намали противопоставянето между общественото право на достъп до информацията и индивидуалното право на неприкосновеност на личността и личния живот. Въпреки това, информацията и аргументите, представени в съда послужиха като повод за инициирането на една по-широка дискусия за балансиране на принципа на прозрачност при изпълнението на публичния бюджет и съответните ограничения свързани с личната неприкосновеност на заемащите обществени постове и информацията за получените от тях възнаграждения.

Последвалите събития ни отвеждат към простата истина, че законът не може да убеждава там, където не може да наказва. Изграждането на институционален капацитет на регулаторния орган е грижа, не по-малко важна от качеството на закона или правната аргументация.
За печат Запази като PDF Горе

 Свързани документи