На фокус
Новини
С подкрепата на...


Програма PHARE
Small Projects 2004
Europe Direct
 
Портал Европа
БНР: Предизвикателства и приоритети пред защитата на личните данни в България
09-01-2009

През 2008 г. Комисията за защита на личните данни в България смята да увеличи плановите проверки на администраторите на голям обем лични данни по сектори. Това стана ясно на представянето на новия петчленен състав на независимия орган в София. Досега повечето проверки са били извършвани по жалби и сигнали на граждани. За 2007 г. са издадени общо 12 наказателни постановления. Но само по едно от тях глобата е платена доброволно, останалите се обжалват в съда. В момента тече проверка на администраторите в банковия сектор, следват здравеопазването и застраховането. Сред приоритетите на Комисията за 2008 г. е създаване на електронна информационна система за регистрация за администраторите, обработващи лични данни, съобщи председателката Венета Шопова.

„Много от проблемите по защитата на личните данни, поставяни в ЕС, в България стават актуални няколко години по-късно” - коментира за Радио България Красимир Димитров, член на Комисията за защита на личните данни и представител на България в евроорганите по тези въпроси. Той посочи, че преди 6-7 години, когато страната още не е била в процедура за присъединяване в ЕС дори, там вече са били актуални въпросите, свързани със защита на личните данни в директния маркетинг, при видеанаблюдението, при т. нар. биометрични данни в новите документи за самоличност, каквито вече се поготвят и у нас. По думите му обаче, макар и по единични случаи, в България има решения, които са в пълен синхрон с европейските и дори някои от тях ги предхождат. Такова е например предложението ни, когато някой гражданин попадне в списъците или регистрите на компания с директен мркетинг, той незабавно да бъде уведомен за това и само ако не се противопостави, да продължи да фигурира с личните си данни в тях. За разлика от ЕС обаче, в България поначало винаги е считано за проблем видеонаблюдението на обществени места във връзка с футболното хулиганство или там, където се предполага или има съмнения, че може да се извършат престъпления, обясни Красимир Димитров.

„Въпросът обаче, който все повече се коментира и в ЕС, а и в България, е за това, че липсват ясни правила при едно сериозно видеонаблюдение на работното място – допълни той. - Приема се, че то в много случаи ограничава неприкосновеността на гражданите. Например когато работодателят, за да осигури по-добър контрол над служителите си, въвежда система за видеонаблюдение на работното място и дори с чипове се наблюдава тяхното движение. По тези проблеми в ЕС има ясни правила, изключенията са много малко. Докато броят на жалбите в България от подобни случаи продължава да расте, дори напоследък чувствително се засилва. Кодексът на труда и другите нормативни актове у нас съдържат достатъчно гаранции, за да може да се спазва и контролира трудовата дисциплина. Само заради това не можем да превърнем човека в обект на наблюдение, когато и където и да е той, дори там, където се преоблича.”

Основната задача на Комисията за защита на личните данни е да контролира генерално администраторите на лични данни с цел да се ограничат случаите, когато без правни основания се събират лични данни и се съставят паралелни регистри. Като в „Софийска вода” и подобни фирми. Те събираха копия от нотариалните актове на гражданите с цел да се сключи договор за доставянето на определени услуги. В други случаи пък се събират ксерокопия на документи за самоличност при ясното съзнание, че те са държавна собственост и не могат да се преотстъпват или ксерокопират по каквото и да е съображение. Имало е и случаи, когато администраторите на лични данни са предоставяли помежду си информация, за което са нямали правно основание. Или пък обратното, не са предоставяли, когато е имало такава нужда.

България все още липсва един сериозен за САЩ и доста страни в ЕС проблем, свързан със защитата на личните данни, а именно - кражбата на самоличност, посочи още Красимир Димитров.

„Това е опасност, малко или повече – добави той. – Имали сме случаи, при които граждани твърдят, че с фалшива лична карта са теглени кредити на тяхно име. Повечето обаче не могат да се докажат. Но това, което трябва да се предотврати като приоритет, е превръщането на личните данни в стока, която може да се продава. Това е голямата опасност. Всеки има право да знае кой събира лични данни за него, защо ги събира и на кого ще ги предоставя и какво е основанието за всичко това. И според Директивата на ЕС за защита на лицата при обработване на техните данни, и по българския закон съгласието на лицата за това е основното.”

 

Татяна Обретенова

БНР

За печат Запази като PDF Горе

 Свързани документи